В тези дни често се появяват две основни понятия: старчески дом и хоспис. И макар на пръв поглед да изглеждат сходни, разликата между тях е съществена. Разбирането на тези различия е от решаващо значение при вземането на информирано и отговорно решение.

Старческият дом е място, където възрастни хора живеят дългосрочно, получават помощ в ежедневието и се чувстват в сигурна среда. Това е избор, който често се прави, когато човек вече има затруднения с придвижването, страда от хронични заболявания или просто не може да бъде сам у дома. В такъв дом той разполага със собствено помещение, грижа от медицински лица, социални дейности и възможност да бъде част от общност. Основната цел на старческия дом е да предостави комфортен и сигурен начин на живот, който съчетава медицинска помощ с внимание към личните нужди на човека.

От друга страна, хосписът е форма на специализирана грижа, която е предназначена за хора в краен стадий на заболяване. Това не означава непременно „край“, но със сигурност означава нужда от много по-интензивна медицинска и палиативна грижа. Хосписите се фокусират не само върху физическите симптоми, като болка и дискомфорт, но и върху психо-емоционалната подкрепа на пациента и неговите близки. Грижата тук е състрадателна, изцяло насочена към качеството на живот в оставащото време. Обикновено се работи с мултидисциплинарен екип – лекари, медицински сестри, психолози, социални работници.

Една от съществените разлики е продължителността на престоя. В старческия дом престоят може да бъде с години. В хоспис след инсулт или друго заболяване обикновено се влиза при установена прогресивна диагноза, когато лечебният процес е приключил и фокусът вече е насочен към облекчаване на симптомите и достоен живот до края.

Също толкова важно е да отбележим разликите в нагласата и целта на грижата. Докато в старческия дом може да има рехабилитация, дейности за стимулиране на умствените способности, социални мероприятия и опити за подобряване на здравословното състояние, хосписът не цели възстановяване. Той предоставя облекчение, подкрепа и спокойствие в критичен момент, както за болния, така и за семейството.

Има и разлики в условията за настаняване. Старческите домове могат да бъдат държавни или частни, с различно ниво на комфорт, различни такси и възможности. Хосписите са по-специализирани и често се поддържат от болници или частни институции с конкретна насоченост. И в двата случая е възможно част от грижите да се покриват чрез здравно осигуряване или социални програми, но условията трябва да бъдат проверени предварително.

Емоционалната страна на избора също не бива да се подценява. За много семейства решението за настаняване в хоспис звучи окончателно и тежко. Но това не означава отказ от близост или грижа. Напротив – често именно хосписът дава възможност на близките да бъдат по-дълго с човека, без да носят върху себе си тежестта на постоянна медицинска отговорност. При старческия дом често мотивацията е сигурност, социална среда и подкрепа в ежедневието.

И така, кое да изберем? Ако близкият ви човек е възрастен, има хронични, но не критични заболявания, нуждае се от помощ при обличане, хранене, вземане на лекарства и не е в терминално състояние – домът за възрастни е подходящ избор. Ако обаче заболяването е в напреднал стадий, ако има нужда от облекчаване на болка, денонощна медицинска грижа и психологическа подкрепа – тогава хосписът е най-подходящото място.

И в двата случая решението трябва да бъде взето внимателно, след разговор с лекар, социален работник и самия пациент, когато е възможно. В крайна сметка, най-важното е човекът да бъде на място, където ще получи не само грижа, но и човешко отношение, спокойствие и уважение към неговото достойнство. Важно е да знаете, че съвременните старчески домове и хосписи предлагат цялостна грижа, включително с осигурени принадлежности като памперс-гащи за възрастни и всичко необходимо за комфортното ежедневие.