За изследователите занимаващи се с Орфей, може би е кощунство, той да бъде определян като суперзвезда в смисъла на съвременните категории. Все пак неговото свирене и пеене е карало животни и скали да плачат, а реките са обръщали посоките си – поне така се разказва в древните легенди. Едва ли днес има музикант, който може да направи това, дори в символичен план. Неговата митологична фигура толкова силно и дълго отеква в културата, че дори и днес той е вдъхновение за писатели, поети, музиканти.

Още за древния свят Орфей се е превърнал в символ на насладата от свиренето на музиката; той бил свирел от любов към музиката и така празнувал красотата на света и славата на любовта. Естествено като всяка една история в древността, трагедията присъства в живота на Орфей и той губи любимата си Евридика ухапана от змия.

Митът разказва как Орфей взел златната си лира и слязъл в Подземния свят, където с музиката си последователно омагьосал адския пазач Цербер, лодкарят на смъртта Харон и дори размекнал  Хадес – кралят на Подземния свят и неговата Персефона. Те се съгласяват да пуснат Орфей с любимата си Евридика обратно в света на живите, но при условие, че не се обърне назад, за да погледне жена си, докато не стигне до света на живите.  Условието било той да не се обръща към лицето на любимата си докато не излязат. Той се провалил и вместо да върне Евридика сред живите, трагедията в живота му станала още по-голяма.

Един от първоначалниците на оперното изкуство Клаудио Монтеверди, в първите години на 17 век губи своята любима и сякаш изпитвайки силна мъка и отчаяние, емоционалното му състояние отразява обстоятелствата около живота на Орфей. Така той създава Орфей определяна тогава като музикална приказка, но всъщност тя остава като една от първите създадени опери в историята.

Митът за Орфей е обект на множество адаптации и до ден днешен. Древният музикант очевидно е бил надарен със свръхчовешки музикални умения, но въпреки това е бил смъртен със своите погрешки, като искрено вярвал, че може да измами смъртта.  Именно съпоставянето на слабост, несигурност, талант и гений, любов и смърт подтикват много композитори, поети, писатели, инструменталисти и до днес да изследват човешката природа с помощта на музиката.

Източник: Muzikalen.bg