За изграждане на мускулна маса е необходимо да се използват анаболни стероиди – това е аксиома, която не зависи от личните ни желания. В човешкото тяло няма гени, които да ви позволят да изграждате големи мускули.
Междувременно допинг контролът продължава своята политика, тъй като има съществен интерес от факта, че спортистът или целият отбор са били дисквалифицирани от мълчаливата заповед на длъжностни лица.
Тоест, те изключват спортиста и за това получават значителна печалба под формата на глоби от „сгрешилия“ отбор.
Всичко това води до необходимостта да се знае как анаболните стероиди могат да бъдат отстранени от тялото, така че никоя комисия по допинг в света да не може да открие тяхното присъствие.
Продължителността на циркулацията на който и да е водоразтворим стероид в кръвта не може да надвишава 30 дни.
Това е разбираемо, тъй като стероидите не са нищо повече от консуматив. Те попадат вътре в клетката, след това в ядрото, където директно въздействат върху хромозомите, което води до активиране на генетичния апарат и в резултат до повишен синтез на протеини в мускулите.
По време на тренировка стероидите се консумират за мускулен растеж и пълното им използване. Но при по-внимателно проучване на процеса той вече не изглежда толкова прост.
Изводът е следният: чужди са вещества, тоест тези, които се въвеждат в тялото отвън, включително – и това важи в по-голяма степен – хормонални, а собствените съединения на тялото никога не циркулират в свободно състояние в тялото.
Те са свързани с вещества, които транспортират сложни вещества (т.нар. Транспортен албумин). Ако говорим за стероиди, тогава картината е нещо подобно: в свободно състояние 30% от стероидите циркулират и 70% – в свързано състояние.
Мускулите използват тези 30% от „свободните“ стероиди за доста кратък период от време, докато 70% се използват изключително бавно – тъй като транспортният албумин се разгражда и замества с нови.
В хода на това разпадане стероидите се освобождават от свързаното състояние и се използват от мускулите.
Целият процес на обновяване на транспортния албумин отнема около един месец. Това е причината водоразтворимите стероиди да се хващат за не повече от един месец.
Тук въпросът е естествен: има ли начин, чрез който е възможно да се ускори самообновяването на транспортния албумин и в резултат на това освобождаването на стероиди и тяхното по-нататъшно използване?
Да, има такъв метод, но един от страничните ефекти ще бъде значителна загуба на мускулна маса, така че е подходящ само за тези, които са натрупали „резерв“ на мускулна маса с очакването, че по време на периода на елиминиране на стероидите ще трябва да загубят няколко килограма мускули.
И така, нека изброим основните начини. Първото е краткосрочното гладуване. По време на гладуването транспортният албумин напълно се разлага в рамките на един до три дни.
Ето как тялото създава един вид „протеинов резерв“ за онези случаи, когато е невъзможно да се яде по ред причини, но „трябва да побързате да ловите“.
Обратимо физиологично разграждане на протеините в далака и черния дроб се случва само вторично. Последният етап е разграждането на протеините на мускулната тъкан.
По този начин, когато гладувате не повече от три дни, периодът на разграждане на мускулните протеини не настъпва, докато метаболитните загуби се провокират само от загубата на гликоген, вода и мазнини. Ако правилно подходите към процеса на възстановително хранене, след гладуване в продължение на три дни, можете да постигнете пълно възстановяване на мускулните обеми за шест дни.В този случай дори остатъците от мастна тъкан ще изчезнат.
Много по-бърз ефект може да се постигне с така нареченото „сухо гладуване“, тоест без питейна вода.
Ако „сушенето“ преди състезанието се извършва с „сухо гладуване“, както правят някои спортисти, а не с помощта на диуретици, стероидите се отделят едновременно от тялото.
Процесът на разграждане на протеини и главно транспорт на албумин може да се ускори от хормоните на щитовидната жлеза.
Ако по време на периода на „изсушаване“ се използват хормони на щитовидната жлеза, те също помагат за отстраняването на стероидите от тялото.
Аеробните упражнения и парна баня могат рязко да увеличат основния метаболизъм и по този начин да ускорят както разпадането, така и синтеза на транспортен албумин.
Логично е, че в този случай стероидите също ще се отделят от тялото много по-бързо. Изглежда, че средствата са известни отдавна, но тук те отново потвърждават своята ефективност.
Сега нека разгледаме най-ефективния начин за премахване на стероиди от тялото. Всички много добре знаем, че всяко вещество се отделя от организма, след преминаване през черния дроб.
Там те се неутрализират и едва след това се екскретират през червата и бъбреците. Всеки клас съединения има свой собствен начин на неутрализация.
Редица токсични молекули имат способността да се удвояват и да стават нетоксични, редица молекули образуват съединения с хиалуронова киселина, някои с глицин и др.
Стероидите се елиминират по много специфичен начин – чрез окисляване. Те се окисляват в специални клетъчни структури на черния дроб, наречени „моно-кислородна“ система.
Такава чернодробна система може да окисли всички стероидни съединения в тялото: жлъчни киселини (които са продуктите на разграждането на хемоглобина в кръвта), полови хормони, холестерол, синералокортикоидни и глюкокортикоидни хормони на кората на надбъбречната жлеза.
С други думи, всичко, базирано на стероиден пръстен. Разбира се, анаболните стероиди не са изключение.
Пазарът на спортна фармакология непрекъснато се попълва с надценени лекарства, които според анотациите са в състояние да освободят тялото от стероиди за възможно най-кратко време.
Въпреки това, методите за премахване на излишните количества стероиди от тялото са известни в медицината повече от половин век.
По принцип тук не може да има нови открития, тъй като първото лекарство, предназначено за тези цели, е изобретено отдавна и до днес остава най-ефективно.
Това лекарство не е нищо повече от обикновен фенобарбитал. През 30-те години той се нарича Luminal и се използва като хапче за сън. След това се използва за лечение на епилепсия. След като беше установено, че фенобарбиталът добре активира монооксигеназната система на черния дроб, това се случва дори при използването на малки дози, които не дават хипнотичен ефект.
Това откритие е направено при лечението на така наречената новородена жълтеница при кърмачета. Поради Rh-конфликта между майката и детето, хемоглобинът се разгражда и се образуват жлъчни киселини, които имат стероидна структура.
Фенобарбитал, даван в много малки количества на новородено, може да преодолее това животозастрашаващо заболяване. След това започнаха да се използват малки дози фенобарбитал за засилване на окисляването на холестерола в черния дроб. Така се оказа, че намалява съдържанието на холестерол в кръвта. Отдавна е забелязано, че пациентите с епилепсия, които в продължение на няколко години приемат фенобарбитал като антиоксидант, изглеждат много по-млади от реалната си възраст.
Понякога до смъртта им на главите им не се появява и проблясък сива коса.
Лекарството фенобарбитал се предлага в опаковка от 6 таблетки, по 0,1 g всяка. Цената на един такъв пакет не надвишава два лева.
За да се засили активността на монооксигеназната система на черния дроб, е необходимо да се приема фенобарбитал през нощта в следната доза: мъже – 1 таблетка, жени – ½ таблетка.
В допълнение, фенобарбиталът може да помогне за преодоляване на безсънието, от което страдат много спортисти по време на състезание. Ако има нужда от сън през деня, дозата на фенобарбитал се намалява наполовина: за мъжете – ½ таблетка, за жените – ¼.
Антидопинговата комисия към Международния олимпийски комитет включи фенобарбитал в списъка на допинга, но това е само номинално. Към днешна дата нито един спортист не е отстранен от състезание поради употребата на фенобарбитал.
От една страна, това няма да се счита за допинг за всеки спорт, от друга страна, това средство е измислено преди войната, всички отдавна са забравили за него и отдавна не се използва като отделен допинг агент.
За да се засили ефектът на фенобарбитала и в същото време да се произведе „енергийно снабдяване“ на монооксигеназната система на черния дроб, се изисква да се използват енергизатори, които могат да се окисляват в черния дроб едновременно с отделянето на енергия и в същото време да се усили окисляването на други енергийни вещества (субстрати).
По определен начин това също ще повлияе на окисляването на стероидните съединения. Повечето от АТФ се синтезират директно в черния дроб. Синтезира се в така наречения лимонов цикъл, или цикъл на Кребс (нарича се лимон, защото лимонената киселина го задейства). В допълнение към лимонената киселина, за стартиране на цикъла може да се използва и янтарна киселина. Дори кръстоносците, по време на известните си кампании, смилали кехлибар и го добавяли към бокали с вино, за да поддържат сила по време на дълги походи.
В наше време тази необходимост изчезна. Във всяка аптека можете да закупите янтарна киселина на таблетки, опаковка от 10 таблетки от 50 mg всяка ще струва само няколко лева.
Също така е оптимално да се използва лекарството „Limontar“, съдържащо и двете киселини – янтарна и лимонена (в една таблетка – 50 mg лимонена и 200 mg янтарна киселина). Цената на опаковка от лекарството (в него има 25 таблетки) ще бъде в рамките на 3 лева.
Можете да пиете такива хапчета в неограничени количества. Трябва обаче да се помни, че те повишават киселинността на стомашния сок и засилват храносмилателната секреция.
Ето защо, приемайте Lemontar с повишено внимание (за предпочитане след прием на храна) трябва да са тези, които вече имат висока киселинност на стомашния сок. Освен това трябва да помните за зъбите. Известно е, че киселината, независимо от нейния вид, има вредно въздействие върху зъбния емайл.
Нито лимонената, нито янтарната киселина не правят изключение от това правило. Всички помним, че след ядене на кисели плодове се появява болезненост. Следователно, таблетките лимонтара не трябва да се дъвчат, по-добре е да ги погълнете цели.
В редица страни за медицински цели и с цел биостимулация лимонената киселина се произвежда в капсули, които се разтварят само в червата. По този начин стомахът е защитен от киселина.
Понякога треньорите задават въпроса: разумно ли е в периода преди състезанието да се използват защитни разтвори за интравенозно капково приложение, като реополиглюцин, гемодез и други, така че стероидите да се елиминират възможно най-скоро от тялото. Винаги имам недвусмислен отговор на това: няма никакъв смисъл.
Тъй като хемодезисът чрез съсирване премахва само тъканите и микробните токсини от тялото, той по никакъв начин не влияе върху съдържанието на плазмени стероиди. Реополиглюцин поддържа кръвното плазмено налягане само на необходимото ниво, така че мозъкът да не остане без кислород, ако има загуба на кръв.
Сега все по-голямо място в клиничната практика заема хемосорбцията, тоест пречистването на кръвта от всякакви нежелани вещества. Кръв от една вена се инжектира в друга вена, като преди това е преминала тази кръв през пречистващите колони, предназначени за това.
По този начин кръвта може да бъде пречистена от голям брой опасни съединения.
Преди това кръвта се пропускаше изключително през колони с активен въглен, но сега са изобретени колони с йонизирани смоли, които могат селективно да свързват стероидни съединения.
Първоначално те започнаха да се използват за свързване на жлъчни киселини и холестерол, но след това започнаха да се използват за куп анаболни стероиди, тъй като те също имат стероиден пръстен в основата си.
Холестираминът е основната сила на йонообмен, която се използва за такива цели. Той има неоспорими предимства пред въглищата: не замърсява кръвта. След хомосорбция с използването на въглища, частиците му понякога се намират дори в мозъка.
Холестираминът също се разпространява като гранули за перорално приложение. В рамките на 24 часа се освобождават около 12 литра храносмилателни сокове и се абсорбират отново в лумена на стомашно-чревния тракт.
Те съдържат почти всички същите съединения като в кръвната плазма, но пропорциите са малко по-различни.
Те също така съдържат стероиди. Стероидите, чрез свързване с холестирамин, се екскретират от тялото през червата. Дневните дози холестирамин за вътрешна употреба са съвсем прилични – около 12-24 g.
И в днешно време в аптеките можете да си купите прахове от сребро и активиран брезов въглен. 10 г прах в една опаковка. Приемайте по едно саше три пъти на ден. Трябва да приемате на гладно, между храненията. Таблетките с активен въглен, които можете да намерите във всяка аптека, нямат ефект.
В тях има твърде малко въглища (съдържанието не надвишава 0,025-0,05 g) и освен това е неактивно, тъй като освен него таблетката съдържа различни пълнители – желатин, нишесте и др.
В момента са разработени силикогели – това са най-модерните стъклени макропорести гранули, които не нараняват образуваните елементи на кръвта, не запушват кръвта.
Вътре в силикогелите има елементи, които селективно адсорбират едно или друго вещество. Използването на силикогели е много обещаваща част от хемосорбцията.
У нас хемосорбцията се извършва в стационарни условия, докато например в Съединените щати на дадено място може да се постави хемосорбционен апарат, което прави възможно провеждането на тази процедура у дома.
Някои хора използват редовен тен за бързо отстраняване на стероидни съединения от тялото, тъй като UV лъчите имат способността да усилват катаболизма на стероидите и да ускоряват образуването на нови в тялото.
Но тук трябва да се има предвид, че UV лъчите могат да премахнат от тялото при еднократна употреба не повече от 1 – 3% от стероидни съединения. Възприемчив катаболизъм на стероиди може да се получи само при продължително излагане на ултравиолетови лъчи.