Прибирането на реколтата не означава край на процесите в полето. След жътва върху и в почвата остава значително количество растителен материал, който може да участва в следващия етап от управлението на почвеното здраве.

За професионалните стопанства микробиалните решения за професионалното земеделие могат да бъдат част от стратегията за управление на тази органична материя. Целта не е растителните остатъци просто да изчезнат, а процесите на тяхното разграждане да бъдат разглеждани във връзка с почвената микробиология, хранителните вещества и подготовката за следващата култура.

Това превръща периода след жътва в важна част от цялостната производствена технология.

Растителните остатъци не са просто отпадък

Стъбла, листа, слама и други остатъци съдържат органичен въглерод и различни хранителни елементи.

Когато останат на полето, те се включват в сложни физични и биологични процеси. Микроорганизмите постепенно разграждат органичните структури и част от съдържащите се в тях елементи отново се включват в почвения кръговрат.

Поради тази причина растителните остатъци могат да бъдат разглеждани като ресурс за:

• органично вещество;
• въглерод в почвата;
• микробиологична активност;
• кръговрат на хранителни вещества;
• почвена структура;
• дългосрочно управление на плодородието.

Резултатът обаче зависи от начина, по който остатъците се управляват, както и от условията в почвата.

Как протича разграждането?

Разграждането на растителните остатъци е биологичен процес.

В него участват различни микробиални групи, включително бактерии, плесени и актиномицети. Те продуцират ензими и участват в разграждането на органичните структури до по-прости съединения.

Скоростта и характерът на процеса зависят от:

• температурата;
• влажността;
• вида на растителния материал;
• размера на остатъците;
• контакта им с почвата;
• наличието на достъпни хранителни вещества;
• микробиологичната активност.

Следователно няма еднаква скорост на разграждане при всички полета и култури.

Значението на съотношението между въглерод и азот

Различните растителни остатъци имат различен химичен състав.

Остатъци с по-високо съдържание на въглерод спрямо азота могат да изискват по-голяма микробиална активност за разграждането си. В определени условия това може временно да увеличи потребността на микроорганизмите от достъпен азот.

Този процес е важен при планирането на храненето на следващата култура.

Следжътвената стратегия трябва да отчита:

• вида на предходната култура;
• количеството остатъчна биомаса;
• почвеното състояние;
• сроковете до следващата сеитба;
• схемата на торене;
• влажността и температурите.

Така управлението на растителните остатъци се свързва директно с хранителната стратегия.

Каква е ролята на микроорганизмите?

Растителните остатъци не се разграждат самостоятелно. Микробиологичната активност е основна част от процеса.

Различните микробиални групи участват в разграждането на различни компоненти на растителната материя.

Те могат да имат значение за:

• трансформацията на органичните остатъци;
• минерализацията на част от хранителните вещества;
• образуването и трансформацията на органично вещество;
• микробиалния баланс в почвата;
• подготовката на почвената среда за следващата култура.

Затова активната почвена микробиология има значение не само по време на вегетацията, а и между отделните производствени цикли.

След жътва започва подготовката за следващата култура

В професионалното земеделие отделните сезони не трябва да бъдат разглеждани изолирано.

Начинът, по който се управлява полето след прибирането на една култура, влияе върху условията за следващата.

Растителните остатъци могат да повлияят върху:

• подготовката на посевното легло;
• водния режим;
• почвената структура;
• достъпността на определени хранителни вещества;
• микробиологичната активност;
• развитието на корените на следващата култура.

Следователно периодът между жътвата и следващата сеитба е активен технологичен етап, а не пауза в производството.

Органичното вещество като дългосрочен ресурс

Една от важните функции на растителните остатъци е свързана с органичното вещество.

Не цялата растителна маса се превръща директно в стабилен хумус. Процесите са значително по-сложни и зависят от почвените условия и микробиологичната трансформация.

Въпреки това редовното връщане на органична материя в системата има значение за:

• биологичната активност;
• почвената структура;
• водозадържащия потенциал;
• въглеродния баланс;
• дългосрочната функционалност на почвата.

За стопанствата това е особено важно, защото почвеното здраве е производствен ресурс, който се управлява в рамките на години, а не само на един сезон.

Как остатъците влияят върху водния режим?

Растителният материал върху повърхността може да влияе върху взаимодействието между почвата и атмосферата.

В зависимост от технологията и условията той може да има отношение към:

• изпарението;
• температурата на повърхността;
• проникването на вода;
• защитата на почвената повърхност;
• ерозионните процеси.

Ефектът зависи от количеството и начина на управление на остатъците, затова не може да бъде разглеждан като еднакъв при всички стопанства.

Важно е следжътвената технология да бъде съобразена както с почвените характеристики, така и с начина на последваща обработка.

Разграждането и хранителните вещества

При разграждането част от елементите, съдържащи се в растителната материя, постепенно се включват отново в почвените процеси.

Това не означава, че растителните остатъци могат автоматично да заменят планираната схема на торене.

По-правилно е те да бъдат разглеждани като един от компонентите на системата за хранене.

При планиране трябва да се отчита:

• какъв растителен материал е останал;
• какъв е неговият състав;
• докъде е достигнал процесът на разграждане;
• какви са нуждите на следващата култура;
• какво показват почвените анализи;
• какви условия се очакват през следващия период.

Така храненето може да бъде управлявано по-прецизно.

Микробиални и органични решения в следжътвената технология

В определени технологии органичните биостимуланти и микробиалните продукти могат да бъдат използвани като част от управлението на биологичните процеси в почвата.

Тяхната роля може да бъде свързана с:

• микробиологичната активност;
• разграждането на органична материя;
• кръговрата на хранителни вещества;
• почвената среда;
• подготовката за следваща култура.

Подходът трябва да бъде целеви.

Прилагането на биологично решение има най-голям смисъл, когато производителят знае какъв проблем управлява и как се вписва той в останалата технология.

Защо моментът на приложение има значение?

Биологичните процеси зависят от средата.

Микроорганизмите имат нужда от подходяща влажност, температура и условия за активност. Затова самото наличие на микробиален продукт не означава, че процесът ще протича еднакво при всички условия.

При планиране на приложение е необходимо да се отчетат:

• моментът след жътва;
• влажността;
• температурите;
• обработките на почвата;
• разпределението на растителните остатъци;
• срокът до следващата култура.

Това е още една причина подобни решения да бъдат част от професионална агрономическа стратегия, а не изолирана практика.

Връзката с рентабилността

Следжътвеното управление често остава извън разговора за икономическа ефективност, но то има пряка връзка със следващия производствен цикъл.

Неправилното управление може да доведе до:

• затруднени обработки;
• неравномерна подготовка на полето;
• проблеми с хранителния баланс;
• по-неблагоприятна среда за следващата култура.

Добре планираната стратегия, от друга страна, цели растителният материал да бъде интегриран в системата по начин, който подпомага дългосрочното управление на почвата.

Рентабилността тук не трябва да се търси само като непосредствен резултат от едно приложение, а като част от ефективността на цялата производствена система.

За кои стопанства е особено актуална темата?

Управлението на растителните остатъци е важно за различни професионални производители, но е особено релевантно при:

• зърнопроизводители;
• производители на маслодайни култури;
• производители на технически култури;
• стопанства с интензивен сеитбооборот;
• земеделски кооперации;
• големи полски стопанства.

При значителни площи количеството остатъчна биомаса също е голямо и начинът на управление може да има осезаемо значение за следващите технологични операции.

Plant’s Soul Bulgaria и управлението на почвените процеси

Plant’s Soul Bulgaria предлага решения за професионалното земеделие, насочени към по-високи и по-стабилни добиви, по-добра рентабилност и устойчиво управление на почвените ресурси.

Част от микробиалните продуктови направления са свързани с процеси като разграждане на органична материя, мобилизиране на хранителни вещества и поддържане на активна почвена среда.

Подходът е приложим като част от цялостна технология, съобразена с конкретната култура, характеристиките на почвата и производствените цели на стопанството.

Често задавани въпроси

Защо растителните остатъци са важни за почвата?

Те представляват източник на органична материя и съдържат хранителни елементи, които чрез биологични процеси постепенно се включват в почвения кръговрат.

Кои микроорганизми участват в разграждането?

В процесите участват различни бактерии, плесени и актиномицети, като отделните групи имат различна роля при трансформацията на органичната материя.

Разграждането на остатъците освобождава ли веднага хранителните вещества?

Не. Това е постепенен процес, зависещ от вида на материала, температурата, влажността, микробиологичната активност и други условия.

Могат ли микробиалните продукти да подпомогнат разграждането?

Определени микробиални решения са насочени към процеси, свързани с разграждането на органична материя. Ефектът зависи от продукта, условията и начина, по който е интегриран в цялостната технология.

Защо септември е важен период за тази тема?

За много полски стопанства периодът след прибирането на част от културите и преди следващите сеитби е подходящ момент за оценка на растителните остатъци, почвеното състояние и необходимите последващи действия.

Заключение

Жътвата приключва един производствен цикъл, но едновременно с това поставя началото на следващия.

Растителните остатъци са част от почвената система и начинът, по който се управляват, има значение за органичното вещество, микробиологичната активност, хранителните процеси и подготовката на следващата култура.

За професионалните земеделски производители това е още една област, в която науката и естествените процеси могат да работят заедно.

Целта не е просто по-бързо разграждане, а по-интелигентно управление на органичните ресурси на полето като част от дългосрочна стратегия за почвено здраве, производствена устойчивост и рентабилност.